САМОИЗЯ̀ЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; самоизя̀м се, самоизядèш се, мин. св. самоизя̀дох се, св., непрех. Книж. 1. Изяждам сам себе си. След като изчезна последният слой подкожна мазнина и ние заприличахме на скелети, маскирани с кожа и парцали, можехме да наблюдаваме как телата ни се самоизяждат. Организмът разграждаше собствените си белтъчини и мускулите изчезваха. Х. Александров, ЧТС (превод), 49. Присвиванията от глад се бяха превърнали в спазми. Вонеше на жлъчка. Тялото му започваше да се самоизяжда. А. Христова, Л (превод), 174. – Вече я [Тула] загубих – отвърна Кетцалкоатл, – вече не е под моите грижи. Всичко загубих. Дойде моето време и отивам при баща си, връщам се при първоизточника си. Змията захапва опашката си и време е вече да започне да се самоизяжда. Е. Кирова, К (превод), 153-154. ● Обр. Обществото, вместо да извършва съзидателни процеси, започна да се самоизяжда, да се самоубива. Д. Камбуров и др., СБ, 644.
2. Само мн. Изяждаме се взаимно един друг. Трихинелозата се причинява от кръгъл червей с дължина от 1 до 6 mm. Най-често заразата се предава от плъх на плъх, които се самоизяждат. Г. Проданов, ХЗО, 193. През 1900 година например, а и през 1922 и 1950 година в Ламанша е отбелязано страшно нашествие на октоподи, които унищожили рибите, мидите, кривите раци. При споменатите нашествия в Ламанша октоподите при свършването на храната почнали да се самоизяждат. П. Бобев, СГ, 153. Знае се, че рибите се ядат едни други. Но не всички риби правят това. Обикновено се самоизяждат хищните риби, например щуките. БЗ, 1942, бр. 23, 2.
3. Прен. Силно се измъчвам, терзая се от някакво чувство (обикн. яд, мъка). Самоизяждаха се от угризение, смятайки се потънали в грях, макар всъщност да бяха чисти като деца. А. Горчев, ИП, 11. Човек не се заканва на себе си, той мълчаливо се самоизяжда, а което е още по-лесно и по-естествено – се заканва на другите. Г. Ганев, АП, 35. Главата му гъмжеше от въпроси без отговори и неизяснени чувства. Каза си, че няма смисъл да се самоизяжда за неща, които вече са сторени и не могат да се върнат обратно. А. Георгиев, СЗ (превод), 137. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина. ЖитЗ, 1942, бр. 7, 197.
4. Прен. Само мн. и 3 л. ед. За хора или за съвкупност от хора – враждуваме, воюваме помежду си с думи, действия и др. Но нещастието у нас е, че ние вече от редица години стоим на едно място, не напредваме, а се самоизяждаме в театрални борби, които рушат, без да създават нещо ново. Зав., 1939, кн. 10, 218. Нека не виним нашите писатели: те нямат сюжети за драми. Не им ги дава животът на народа ни, не им ги дава и животът на интелигенцията ни, която във всички области се дели на лагери, самоотрича се, самоизяжда се, окачествява се като бездарна и некадърна. ОП, 1939, кн. 4, 182. У нас партиите и техните лидери са настръхнали и непрекъснато се самоизяждат.